По следите на парите, или колко струва миграционната политика на ЕС?

Охраната на европейските граници струва на данъкоплатците милиарди евро годишно, както и хиляди човешки животи, погребани под водите на Средиземно море. Проектът на международен консорциум от европейски журналисти - "Мигрантски досиета" (Migrant Files), който през 2015 г. спечели Европейската прес награда за интерактивното разследване на смъртността по европейските граници, тръгна по следите на парите, формиращи цяла индустрия около миграционната политика на ЕС.

След броени дни отбелязваме Световния ден на бежанеца без поводи за тържества. Напротив, суровата реалност е, че с близо 60 милиона разселени и търсещи убежище на глобално равнище, светът се намира в условията на безпрецедентна за нашата епоха хуманитарна криза. Броят на бежанците в момента е съизмерим единствено с един от най-трагичните моменти в световната история, от който Европа излиза тотално опустошена - Втората световна война.

Reuters

По последни данни на ООН, през 2014 г. 5.5 милиона души са напуснали домовете си в търсене на спасение или по-добър живот. Всеки 122–ри човек по света е бежанец, разселен или търсещ убежище. Ако това бе населението на една страна, тя щеше да е 24-та по големина в света, пише Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в последния си доклад, публикуван на 18 юни.

Напук на преобладаващите мнения, че всички потърпевши от войните и репресивните режими в Близкия изток и Африка стремглаво щурмуват границите на ЕС, данните на ВКБООН показват обратното. По-голямата тежест лежи върху по-бедните страни, гранични на конфликтните райони, за сметка на по-богатите. Почти девет от всеки десет бежанци (86 процента) се намират в региони и страни, считани за по-неразвити в икономическо отношение. Цели 25 процента от всички бежанци са в държави, включени в съставения от ООН Списък на най-неразвитите страни.

"Свидетели сме на фундаментална промяна – неуправляемо навлизаме в ера, в която мащабът на глобалното принудително разселване и на необходимите ответни действия са такива, че пред тях бледнее всичко виждано досега", заяви Върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутиереш.

В условията на тази безпрецедентна криза, Европа избра да затвори вратите си пред жертвите на съвременните военни конфликти и хуманитарни кризи, идващи най-вече от Близкия изток и Африка. За да се доберат до европейска територия, кандидатите за закрила трябва да преодолеят многобройни бариери – физически, финансови, технологични.

Охраната на европейските граници струва на данъкоплатците милиарди евро годишно, както и хиляди човешки животи, погребани под водите на Средиземно море. Проектът на международен консорциум от европейски журналисти - "Мигрантски досиета" (Migrant Files), който през 2015 г. спечели Европейската прес награда за интерактивното разследване на смъртността по европейските граници, тръгна по следите на парите, формиращи цяла индустрия около миграционната политика на ЕС. От проследяването на публичните данни за средствата, които ЕС харчи за защита на границите си, става ясно, че освен неефективен, отговорът на миграционната криза е и облагодетелстващ малък брой основни играчи – няколко оръжейни и технологични компании, бенефициенти на внушителни обеми публични средства, както и мрежите на каналджиите, чиито услуги постоянно се оскъпяват с укрепването на Крепостта Европа.

Сигурността на границите – мощна и печеливша индустрия

В условията на засилваща се глобална несигурност и терористични заплахи, ЕС и страните членки не пестят от средствата на европейските данъкоплатци, като инвестират в различни инфраструктурни или технологични решения, както и в агенции, натоварени със задачата да координират усилията за опазване на границите. Екипът на "Мигрантски досиета" анализира публично достъпни документи за проекти и програми на стойност 1.3 млрд. евро, изплатени за дейности по охрана на границите от 2000 г. насам. Това е само малка част от средствата за гранична сигурност, тъй като анализът не обхваща текущи и бъдещи инициативи като програмата "Умни граници" за над 800 млн. евро, и финансовият инструмент Хоризонт 2020, който ще налее милиони евро в изследвания в областта на сигурността. Вижте как са разпределени средствата:

Journalism++

Кои са шампионите по усвояване на европари за научни изследвания?

Видно е, че значителна част от европарите за охрана на границите отиват за научни и технологични разработки в областта. Те се изпълняват от частни компании с помощта на щедри субсидии. Това се случва от 2003 г. насам, когато ЕК решава да включи финансирането на изследвания в политиката по миграцията и сигурността и свиква работна група, натоварена със задачата да създаде план и механизъм за действие. Любопитното е, че работната група се среща само 2 пъти, като от нея отсъстват ключови играчи като Международната организация по миграция (МОМ) и ВКБООН. Същевременно, място на масата намират четири водещи европейски оръжейни компани - Аirbus (доскоро EADS), Thales, Finmeccanica и BAE, както и технологичните гиганти Saab, Indra, Siemens и Diehl and others.

Не е изненада, че имената на тези фирми присъстват в списъка на бенефициентите, усвоили общо 225 милиона евро в рамките на 39 изследователски проекта за защита на европейските граници, анализирани от журналистите от "Мигрантски досиета". Някои от проектите, като Operamar, Wimaas и Aeroceptor обещават подобрено въздушно наблюдение на границите. Други са фокусирани върху затягане на контрола по границите - Staborsec, Effisec, Fastpass и ABC4EU и Ingress. Правят впечатление и проектите за създаване на изкуствени сензори за "надушване" на хора в района на граничните пунктове на обща стойност 16 милиона евро, носещи имената Doggies, Sniffer, Sniffles и Snoopy. Консорцумите от европейски комлании правят и две разработки за роботи, които да заместят граничарите, патрулиращи по вода (Uncoss) и суша (Talos).

Три са компаниите, разпределили си най-големия дял от бюджета за научни и технологични изследвания. От общо 39 проекта, Airbus участва в 10 чрез 14 от дъщерните си компании, Finmeccanica работи по 16 проекта чрез 13 свои дружества, а Thales e рекордьор, успявайки да усвои средства по 18 проекта, изпълнявани от 13 от дъщерните й дружества.

Огромни инвестиции и липса на прозрачност

Научните изследвания са само капка в морето на европейските пари, които всяка година се изразходват по линия на политиката за сигурност и охрана на границите. Например Фронтекс - европейската агенция, която координира граничните патрули на страните членки на ЕС , е погълнала близо милиард евро от създаването си през 2004 г.

През 2011 г. ЕС дава старт на програмата Eurosur, целяща споделяне на информация между граничните управления в страните членки в реално време. За целта започва изграждането на координационни центрове, струващи близо 200 млн. евро. Засега обаче липсва мониторинг или оценка на ефективността от направената инвестиция.

Съмнения предизвиква и Евродак, европейската база данни за пръстови отпечатъци. Създадена е за да идентифицира мигрантите по техните отпечатъци и да установява дали вече не са регистрирани като търсещи убежище в друга страна членка. На базата на тези данни държавите осъществяват депортации на територията на ЕС по силата на Дъблинското споразумение, което предполага стопроцентова надеждност на системата. EU Lisa, агенцията на ЕС, която управлява мащабните ИТ системи в областта на сигурността и правосъдието, обаче признава, че поне 10 души годишно биват погрешно депортирани заради системни грешки в устройствата, сканиращи отпечатъците.

Служител във водещ производител на сканиращи устройства, настоял да остане анонимен, сподели пред екипа на "Мигрантски досиета", че всеки скенер на отпечатъци работи при определена степен на отклонение.

Независимо от установените недостатъци на европейската идентификационна система, тя продължава да бъде основен инструмент на миграционната политика на страните на ЕС, както и тези от Европейското икономическо пространство – Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария.

Граничните съоръжения излизат солено не само у нас

Макар и на политическо равнище европейските институции да осъждат строежите на предпазни стени от страните членки, 9-те милиона лева, които България похарчи през 2013 г. , за да изгради 30-километровата телена ограда по границата с Турция без обществена поръчка, не са прецедент за Европа.

През 2012 г. гръцкото правителство вдигна стена в Еврос за над 3.6 милиона евро, чрез която насочи голяма част от мигрантите към по-опасни морски маршрути, или към турско-българската граница. Изграждането на стените, предпазващи испанските анклави в Африка Сеута и Мелиля от навлизането на мигранти от Северна Африка, излезе на испанските данъкоплатци 40 милиона евро, плюс минимум по 10 милиона евро годишно за поддръжка.

Тепърва предстои да разберем каква цена ще плати България за планираното 131-км "временно предпазващо съоръжение", което на практика напълно ще затвори сухопътната ни граница с Турция и по всичко личи, че отново ще бъде построено без прозрачна процедура по избор на подизпълнител и отчетност на разходите.

Унгария, приела над 50 000 недокументирани мигранти за една година, също заяви намеренията си да издигне стена на границата си със Сърбия, през която всеки ден преминават стотици хора, минаващи транзитно през Македония и България.

Милиарди евро за депортации

Der Standard

Независимо от високата цена на физическата охрана на европейските граници, тя далеч не е най-сериозният разход, произлизащ от затворената имиграционна политика на ЕС. През последните години, страните от ЕС, заедно с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Исландия, са депортирали милиони граждани на трети страни. Това им е струвало минимум 11.3 милиарда евро, показват данните на консорциума от разследващи журналисти.

Сумата вероятно е много по-голяма, тъй като е невъзможно да се направи прецизна оценка на тоталните разходи за експулсиране на граждани на трети страни на равнище ЕС. Единствената европейска държава, която поддържа изчерпателни и прозрачни данни за депортациите, които извършва, е Белгия. В Швеция и Швейцария например, държавата калкулира само транспортните разходи, но не и тези по задържане. В Германия държавни служители признават, че нямат капацитета да изчисляват всички разходи по депортирането на незаконно пребиваващи.

Що се отнася до България, бюджетът на МВР за 2015 г. посочва обща сума 145 милиона лева за политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси без разбивка по пера. За сравнение, заделените средства за убежище и бежанци, в която влизат издръжката на Агенцията за бежанците, бежанските центрове и провеждането на процедури за предоставяне на закрила, възлиза на 6.6 милиона лева. Представа за разходите на България за депортации дава Планът за изпълнение на допълнителни мерки за действие при засилен миграционен натиск върху територията на Република България за 2015 г., според който МВР планира да похарчи 4.75 милиона допълнителни средства за принудителни експулсации и доброволни връщания.

На европейско ниво са правени няколко неуспешни опита за оценка на разходите по връщане на граждани в трети страни. Италия и Франция свикват специализирани Парламентарни комисии по въпроса, като изводите им надхвърлят от два до четири пъти оценките на вътрешните им министерства. Отчитайки сериозните дефицити на информация, включително и от страна на Европейската статистическа служба Евростат, екипът на "Мигрантски досиета" успя да анализира документи, свидетелстващи, че Европа харчи поне по 1 милиард евро годишно за депортиране на чужденци обратно в страните им по произход.

Каналджиите: големият печеливш

Въпреки грандиозните разходи за технологични разработки, депортации, охрана и заграждения по границите, броят на незаконно влизащите в Европа продължава да нараства. Според ВКБООН, в ЕС се наблюдава 51% ръст на молбите за закрила през 2014 г. до общо 570 800. Данните на Фронтекс показват, че общо 1.2 милиона мигранти са проникнали в ЕС по нерегламентиран начин от 2000 г. насам по различни морски и сухопътни маршрути, включително и масово чрез самолетни полети. Милиони други са влезли необезпокоявано в Европа чрез фалшиви документи, или просто са просрочили визите си.

Сумите, които мигрантите плащат на криминални мрежи от трафиканти са внушителни дори и на фона на европейските разходи за граничен контрол. На базата на анализ на многобройни медийни публикации и интервюта с мигранти, проектът "Мигрантски досиета" оцени приходите на каналджийската индустрия на 16 милиарда евро за последните 15 години. За много от мигрантите, платили последните си спестявания на трафиканти на хора, за да ги вкарат в Европа, пътят завършва дълбоко под водите на Средиземно море.

В момента ЕС даде зелена светлина на съвместни военни операции срещу каналджиите в Либия, макар и начинът, по който те оперират, да остава неясен. Съществуват хипотези, че правителствата на сринатите държави Сирия и Либия лично организират или покровителстват превозването на лодки с бежанци като източник на солидни доходи и разменна монета в преговорите с ЕС.

Методите, които каналджиите използват, за да вкарват недокументирани мигранти в Европа, варират според средствата, националността и дори расата на потърсилите услугите им. Докато най-заможните могат да отделят стотици хиляди долари за персонална скоростна лодка от Либия до Италия, най-бедните мигранти от Субсахарска Африка плащат средно 700 евро, за да бъдат натъпкани в товарните отделения на стари и ненадеждни лодки. Често тези пътувания имат фатален край. По-богатите хора от Близкия изток обикновено пътуват на същите лодки, но срещу 2000 евро получават достъп до по-безопасните места на палубите им. 16 000 евро плащат желаещите да влязат в Европа със самолет от страни като Ирак и Мароко, като използват за транзит летища по целия свят - Кайен, Белем, Истанбул, Сао Паоло и други. Все по-популярна става и югоизточната сухопътна граница на Европа, през която в България и Гърция влизат най-вече бягащите от Сирия, Ирак и Афганистан.

В инфографиката можете да видите най-популярните маршрути, през които каналджиите вкарват мигранти в Европа. Представени са и най-високите, най-ниските и средни суми, плащани от 1 човек за опасното пътешествие до Европа.

Der Standard

Проектът "Мигрантски досиета" (Migrant Files) e финансиран от JournalismFund.eu.

Координатор: Journalism++

Всички данни и визуализации са предоставени на "Дневник" от екипа на "Мигрантски досиета"